"Духовните Водачи са с нас, за да облекчат престоят ни на Земята".
Какво обаче са те? Всички ли ги имаме? И за какво всъщност ни служат?
На тези и на други въпроси, свързани с тях, ще опитам да отговоря тук, с помощта на Краси.
ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ДУХОВНИ ВОДАЧИ

За какво служат Духовните Водачи?

Всеки от нас идва временно на Земята. При идването и при заминаването ни Духовните Водачи ни помагат да намерим пътя; Облекчават престоя ни тук, като ни съдействат-подсказват или ни подават знаци при евентуална опасност, показват ни начини за преодоляване на изпитанията ни, успокояват ни с присъствието, мъдростта, подкрепата си; те реагират само ако ги повикаме; трябва да знаем как да ги чуваме и какво означават знаците и посланията им; как да ги разбираме; склонни са да ни помагат, но не са длъжни.

Защо някои не ги виждат и чуват?

Защото запазват неутралитет по смисъла на правото на личен избор и свободна воля на човека - ако ги повикаме, потърсим, попитаме, ще реагират, ако не - няма да настояват, че са с нас. Истина е, че са винаги с нас, но истина е и това, че обичайно не ни се показват; в редки случаи реагират без специално повикване, ако е застрашен животът и съдбата на човека.

Как изглеждат?

Като сияние, като светлина, понякога може да имат цвят и аромат - както архангелите; понякога може да се появят в присъствието и съзнанието на живи същества - хора, животни, птици; също чрез събития, с които да ни „покажат“, че са тук.

За какво служат?

За да ни насочват по пътя („правилният път“ е израз, който означава приблизителната човешка съдба - това е урокът, за който сме дошли в това човешко тяло, в това време и този образ; през другото време ние имаме други уроци,изпитания и не винаги идваме на Земята).

Колко на брой духовни водачи има един човек?

Няма точен брой - от трима до…много (аз лично имам петима, но отделно от това, отново като помощници и водачи, ми се явяват всички ангели, архангели и други светли същества с които работя) Броят на водачите не означава значимостта на човека, нито духовното му ниво на еволюция, а се определя от самата му работа/мисия/съдба на Земята; някои хора просто нямат нужда от много елементи (помощници). Няма човешко същество без водачи - това е безусловно така, няма връзка религията и разбиранията на човек, дори и най-слабо еволиралите човешки същества имат водачи /ако изобщо може да се сложи категория в развитието на човека/

Какво се случва ако никога не разбереш че имаш водачи и не ги потърсиш за нищо?

Нищо не се случва - те няма да се обидят,единствено ще се забавиш в пътя си, ще срещаш постоянни трудности, вероятността да не усвоиш уроците от настоящата си инкарнация /сегашния земен път-живот/ е голяма, както и вероятността да се наложи отново да се върнеш, за да ги усвоиш, Или да се "залуташ" по пътя към дома- последното се случва често с душите на мъртвите, които трудно се прибират и в невъзможността си да намерят пътя "притесняват" земните си близки -случвало ми се е да помагам на такива души и близките им тук.

Възможно ли е да замърсим връзката с Духовните Водачи?

Връзката ни с Духовните Водачи и Висшия Аз  остава завинаги в сегашното ни съществуване (живот). С други думи, тя остава неизменна, след като я „открием“, спомним си, че е налична и я търсим съзнателно, преднамерено или подсъзнателно, душевно, сърдечно. Не бих казала, че връзката се замърсява, но в определени случаи търпи промени - бива по ясна или по-неясна. Това се дължи повече на собствените ни емоционални и физически стойности и реакции. Понякога хората очакват ясен отговор или знак за помощ, когато имат някакъв проблем. Тогава най-често, в резултат на нетърпение или друга тяхна реакция, „не виждат“ и „не получават“ знака, отговора, подкрепата, които очакват от Духовните си Водачи. Това е свързано и с начина, по който се поставя въпросът-проблем пред тях.

Дали са способни да ни оставят в резултат на някакви наши действия?

Водачите ни никога не ни осъждат или обвиняват, Те имат нужното доверие и търпение към нас. Няма да ни изоставят, защото са с нас, за да ни помагат, НО НИЕ можем да ги изоставим. Това означава, че често при съмненията си - за изправност на връзката, за правилност и справедливост в живота ни и други "неизвестни" за нас, по-скоро ние можем да прекъснем връзката, да се отречем от тях, отколкото обратното.

Способни ли сме сами да чуваме напътствията им, или това винаги става с „канал“?

Всеки човек може да вижда, чува, разбира, долавя сигнали и даже точни отговори от Висшият си Аз и Духовните Водачи. Не, не е необходимо да има връзка с "канал" (ченълинг, външен източник). Много често връзката и взаимодействието между нас (хората и Духовния свят) е неформално. Трудно може да се обясни с думи и образи, но се усеща. Подобно е усещането за интуиция, когато човек „просто знае“.

Къде във всекидневието се изразява подкрепата им?

В усещането за подкрепа, в познанието, знанието, че не си сам. Понякога, докато сме на Земята и сме подложени на изпитания, предизвикателства и други трудности, се чувстваме зле. Изпитваме слабост, недоверие, съмнения в себе си, обвиняваме живота, хората, или самите нас за някоя „несправедливост“. В такива случаи най-ясно можем да изпитаме доверието си към нашите Водачи, защото няма да се чувстваме неправилно. Извън случаите на посегателство към нас или живота ни, всеки ден, в който се събуждаме с усмивка и доверие, дори да имаме проблеми, усещаме и знаем, че ще превъзмогнем и това - може да се нарече , че имаме подкрепа от Духовните ни Водачи.

За какво може да помолим Духовните Водачи и обратно – кое е недопустимо, когато ги търсим?

Винаги може да се обръщаме към Водачите си за съвет - кога, с какво и как да разрешим проблема или въпросите си. Те също ни даряват една необятна нежна прегръдка, подобна на усещане за нежна майчина прегръдка и сигурността на бащините рамене, но далеч по-необятна. Ние винаги можем да поискаме да бъдем във връзка с Духовните си Водачи. Не е задължително да имаме въпроси, проблем или молба към тях, може само да искаме да ги усещаме като присъствие. Това е както удоволствието да стоиш в компанията на близък човек, когото много обичаш и осъзнаваш, че самото ви присъствие е напълно достатъчно - без неудобството на "нуждата" от правене на нещо или говорене... Няма ограничения във въпросите или желанията-молба към Водачите, няма допустими и недопустими въпроси - съществуват само разбрани и неразбрани въпроси и молби. Търпимостта им е безкрайна, дори и многократно да са ни насочили към отговор, който сме търсили и получили, ако отново ги попитаме за същото - пак ще ни отговорят. Важността на въпросите ни е свързана с това, което наистина ни касае и интересува, независимо дали става дума за външния ни вид, или за обучението ни - ако въпросът е наистина важен за нас и е чистосърдечен, и помощта и отговорът ни ще са такива. Пример за това са малките деца - те нямат нашите ограничения за правилно и грешно и са чистосърдечни при изказването на желанията си, същото е валидно и за комуникацията ни с Водачите.

Има ли граница, отвъд която Духовните Водачи престават да реагират.

Водачите, Духът и който и да е от Висшите нива на Съзнание НЕ понасят насилие. Един ден една моя клиентка заяви, че „настоява“ да й се помогне. Ами няма как да стане! Никой не е длъжен - нито аз, нито Водачите й, нито Бог... това е деликатния момент за приемането на подкрепата и на посланията и на помощта и отговорите, и всичко. Възможно е и в този момент Водачите й да са били до нея, но аз не ги видях и чух… Важно е това пояснение за насилие и ненасилие, за да се знае за случаите, в които не ни се отказва, но просто няма реакция.

Ако имате нужда да научите още нещо за своите Духовни Водачи, може да го направите чрез "канал". За да изградите и закрепите връзката си с тях -се включете се в някоя от специалните програми. Повече информация ще намерите на www.silviyasabeva.com

С любов за вас и за Земята :
Силвия Събева